 В спор, за доказване на правотата на религията, религиозни хора (а понякога и нерелигиозни) често използват аргумента, че без религия не би имало морален кодекс сред хората. Че бихме се избивали, изнасилвали и бихме вършили какви ли не зверства, ако не беше религията. Ако не беше Бог.
Да започнем с дефиницията на морал. Това е кодекс на поведение, който се счита за определящ за квалификацията на действия като добри и зли. Тази проста дефиниция ни казва, че моралът е нещо, което е изцяло в ръцете на обществото. Не моралът определя обществото, а обществото определя морала. Цайтгайстът на едно общество непряко указва какво е добро и какво е зло. В наши дни, например, измъчването на хора, не е морално. А някога е било. В наши дни робовладелството не е морално. А някога е било.
Съждението "без религия не би имало морал" може да се интерпретира по три начина.
Първият е, че светите книги - единствената дума от самия Бог, според вярващите - са източник на морал и те са за хората учебниците по държание. Без да спазваме написаното в светите книги, ние бихме били неморално и зло общество. А спазваме ли написаното в светите книги? Според мен контактуваме с жени по време на месечният им цикъл, не убиваме хора, ако правят секс през това време. Не е неморално ако жена поучава мъж, не е неморално жена да заема началническа длъжност. Не е морално да се убиват децата, които не слушат родителите си. Не е морално да изгаряме неверниците. Има още десетки примери и от Библията, от Корана и от други по-непопулярни свети писания, които ни "учат на морал". "Морал", който, от съвременната ни гледна точка, считаме за нелеп или жесток. Това е така, защото моралът ни сега е наш продукт. Той се е променил от времето на писането на тези книги. Той е еволюирал. Да, в срещените книги пише неща, които и сега също ни харесват. Например "не убивай" (с прилежащите му в книгите десетки изключения), "не кради" (с още много изключения) и други. Все пак, никой в наши дни не спазва стопроцентово "моралът", описан там. Това което правят хората, които твърдят, че черпят морал от тези книги, е да избират. И те избират на базата на обществения морал, който така или иначе съществува в тях. Никъде в свещените книги не пише "този и този стих са с по-малко тежест". Не, еднакво голямо извращение е да ядеш ракообразни и да разбойничестваш, убиваш и изнасилваш. Никъде в свещените книги не са описани едни от най-важните морални ценности за съвременното ни общество. За равенството между половете. За равенството между расите. За човешките права. Това са все нови неща, но са залегнали дълбоко у нас. Те са направени от нас, скоро. Не са от две хиляди-годишни книги.
Втори начин да интерпретираме заглавието е, че независимо от книгите, които са продукт на хора - а хората могат да грешат - моралът у нас е пряко вложен от Бог. Хората, като божествено дело, са надарени с морал, независимо дали са вярващи и дали четат свещените книги. Тук можем да кажем само: "Много нескопосана работа, Боже". Хората са едни от малкото животни, които се избиват помежду си. Те са единствените животни, които съзнателно подлагат други, даже и от собствения си вид, на мъчения. Не е необходим Бог, за да обясним добрите дела на хората. Сред много животни съществува сътрудничество. В светлината на еволюцията, сътрудничеството и вършенето на дела, които подпомагат обществото, с цената на усилия от страна на един индивид са полезни. Това прави видът стабилен. Почти всеки сложен организъм се бори не само за собственото си оцеляване, а и за това на целия вид. За това има стада. За това има редица други форми на сътрудничество: предупреждаване, "животински детски градини"... За това животните не убиват други от собсвения си вид. Лесно се показва, чрез взаимоотношенията на различни видове животни, на маймуните и особено на шимпанзетата, че фундаменталната форма на това, което наричаме морал е еволюирала. Още по-лесно се показва, ако разгледаме човешката история. Моралът се е променил, а религиите не са.
Третият начин да се интерпретира съждението е, че независимо дали съществува Бог, и какво пише в книгите, религиите подтикват хората към морални действия, с това, че плашат потенциалните злодеи със ад и следсмъртни вечни мъки за душата. Нека хората, които рационализират моралът си по този начин се замислят, дали ако знаеха, че не ги чакат гореспоменатите мъки, биха убивали, изнасилвали, крали, разбойничествали. Биха ли?
Няма никаъв паралел между религиозността и склонността към престъпничество. Добрите хора са добри и без религия, злите хора са зли и със религия. Бихме могли да кажем, че религията едно от малкото неща, които могат да подтикнат добри хора да вършат зли дела. Едва ли свещениците, лидери в светата инквизиция, до един са били злодеи и мъчители. Много от тях, най-вероятно, просто са вярвали че с делата си помагат на обществото и го спасяват от "проклетите вещици". Атентаторите в лондонското метро са били хора със семейства. Приживе те са се грижели за тях и са ги обичали. Религията, обаче ги е заслепила до такава степен, че да се самоубият и убият десеки хора, вярвайки че помагат на Аллах и исляма. Има и много други подобни примери, в които именно религията подтиква хората към неща, които, от съвременна, или просто външна гледна точка, изглеждат отвратителни и жестоки.
Религията не е източник на морал. Някои хора оправдават делата си с религия, но преценката дали са добри или зли идва от вън. Идва от нас. Идва от обществото, от което сме част.
|
Аргументи 
