|
Религията безспорно е феномен в човешката история. Повсеместността и, от една страна, а и многото и лица със сигурност пораждат въпроса защо я има и защо владее умовете на голяма част от хората дори и днес, когато знанието разкрива все повече и повече от мистериите, вероятно породили вярата в свръхестественото. Потребна ли ни е такава вяра? Как да намерим всеки за себе си отговор на този въпрос? Свободен ли е човекът днес, повече от всякога, да избира нагласата си по отношение на света – да премисля потребността си от вяра (религия), да избира тази вяра, ако се нуждае от такава, да я изповядва безпроблемно където и да е по света? А свободен ли е щом отхвърли потребността от религиозност, да се чувства комфортно където и да е по света? Направих личния си избор по този въпрос в атмосфера на никаква принуда, но възприемайки и следвайки нагласите на родителите ми. А и всичко, което ми даде срещата с науките още в детството, ми показа, че най-силният двигател на света е човешката любознателност. Можеше обаче да последвам нагласите на родителите на моите родители – моите вярващи баба и дядо. Ако не се бях опитвала да мисля.... Видях как децата на моя приятелка – полякиня нямат шанса да опознаят отношението и нагласата към религиозна посветеност дори на своите собствени двама родители, нито пък на хора с различно мислене, за да могат едва след това да направят своя избор. Те всяка сутрин бяха принуждавани още на 5 годишната си възраст да коленичат край неоправените си креватчета и да отправят молитвите си към Бога на майка им, въпреки нерелигиозността на техния баща! Видях как децата на мой първи братовчед въпреки неговия личен атеистичен избор бяха задължително въведени в лоното на майчината им църква. Понесох масирана атака над моето собствено семейство - включително над мен, съпруга ми, 7-годишната ми дъщеря и едва ли не над 8-месечното ни бебе, от страна на представители на секта, решили, че трябва да ни «спасяват» от собствения ни избор! Непрекъснато контактувам с хора, които успяват да помирят своята научна подготовка с религиозните си виждания или може би по-скоро със спомена за натрапения им избор в детството под формата на «добро възпитание» или «национални традиции». Чувам, че в едното от кварталните ни училища е изграден параклис, изографисан от самия директор на училището; че на родителите на децата от началните класове там се предлага доброволно да приемат въвеждането на задължително избираема дисциплина «Вероучение».... Виждам как в цял свят, както и у нас, дори празниците за хората се определят от преобладаващата религия! А има ли световен празник на атеизма, сиреч – на тържеството на разума? Ще се върна към въпроса за свободата на избора - със или без религия. Защото в нашата реалност калъпът на традицията и люлчината песен на религията почти са довели тази свобода до степен на нищожност. Коментирай на форумите...
|
