|
Религиозните хора често упрекват науката в недостоверност и даже в неправдоподобност. Поради незнание, неразбиране, първична, неинформирана интуиция, но по-често поради предубеждения, сляпа вяра в свещените книги, или "свещените" хора, те често отхвърлят наложили се научни теории с думи като "това не може да е вярно", "това противоречи с личната ми вяра и не мога да го приема", и "та това е просто теория".
Наистина най-честата причина за автоматичното отричане на научни твърдения е непознаването им. За съжаление, то много често е придружено с нежелание за запознаване с тях. Все пак независимо от причината, отхвърлянето им може да е лесно и безболезнено, но то не прави твърденията грешни. А публичните изяви против тези твърдения, без каквото и да е разбиране, са направо обидни (често и смехотворни) за цялото научно общество. Огромен би бил списъкът на изказвания на религиозни хора против някоя научна теория, които са били гротескно грешни, показващи неразбиране на елементарни основи от тази теория, както и неподкрепени от каквито и да е смислени доказателства. Заслужава споменаване твърдението, че бананът, с формата си, удобна за човешката ръка, с дръжката си, удобна за белене от човек, с богатите си хранителни стойности за човека е доказателство, че това е растение, създадено от Бог, и е просто невъзможно да бъде продукт на еволюцията. Тези хора звучат като човек, седнал на маса за покер, който получава от раздаването четири еднакви карти, пляска с ръка по масата и крещи "Магаре!". Подлагането на научна теория на съмнение изисква разбирането и, както и налични сведения, които да опровергават нейните твърдения. В въпросът не е какво ни харесва и какво не, а какво е вярно и подкрепено от доказателства.
Ако един човек реши за себе си, поради личните си убеждения, да не "вярва" в научна теория, той ,естествено, има това право. Това, което не бива да прави обаче, е да спори с твърденията на тази теория и да се бори да я заличи. Опитите да се постигне това са огромна загуба на време и ресурси за защитаващата страна. Често се случва организирането на дебат, между религиозна страна, която твърди че има "доказателства, опровергаващи теорията" и научна страна, която защитава въпросната теория. След представянето на "доказателствата" винаги, в 100% от случаите, без изключение, се оказва, че те са празни приказки, на незапознат човек, който се води не от сведенията, а от емоцията. Думи като "моето твърдение е също толкова "теория", колкото вашето", са често срещани.
Теория във всички области на науката, с изключение на математиката, е най-силният статут, който едно обяснение може да има. Теорията не е просто случайна хипотеза, която някой произволно е изказал. Вече сме говорили за това как не всяко твърдение е абсолютно равносилно на всяко друго. Теориите в науката са обяснения, които са логически изведени от експерименти и наблюдения, предсказват резултатите на бъдещи експерименти и наблюдения, и са опровержими, в случай че тези бъдещи резултати не съвпадат с очакванията. Стъпките за формирането на една теория са прости. Първо, според начални сведения, било то от експерименти или от наблюдения, се формира хипотеза, която ги обяснява логически, и/или с помощта на други, съществуващи и утвърдени теории. Хипотезата трябва да може да бъде проверена с бъдещи експерименти или наблюдения. После, получават се нови сведения, които съвпадат с предсказаните от хипотезата. Постига се консенсус сред специалистите, че алтернативни хипотези (ако съществуват) са отхвърлени. Тогава първоначалната хипотеза се издига в теория. Благодарение на научния метод - най-мощносто средство в ръцете (или може би в ума) на човека - можем да твърдим, че за всяка смислена цел в не строго научен разговор, съждението "Х е теория" е равносилно на "Х е истина". Наистина можем да сме сигурни, че ако Х е научна теория, то тя е подкрепена от огромно количество доказателства.
Понякога сведенията и доказателствата за теорията стават толкова много, толкова убедителни и толкова лесно достъпни, че всички забравят, че това е "само теория". Почти всеки не би се и замислил, че теорията, че Земята, на която живеем, е сферично тяло, тежащо шест хиляди секстилиона тона, в орбита около звезда, също сферична, тежаща около триста и трийсет хиляди пъти повече, може да не е вярна. Предубеждения, неразбиране и емоции, все пак са причината десетки хора да бъдат изгорени на клада за поддържането и.
В науката няма място за лично мнение и чувства. Чувствата може да са подходящи, когато става въпрос за мотивация или общуване, но са неприложими за фактите. Фактите не се променят от чувствата ни към тях. Когато емоциите и безпочвената вяра водят разсъжденията, се постига обратният ефект. В науката сведенията водят до приемането и отхвърлянето на хипотези, а в религията хипотезите водят до приемането и отхвърлянето на сведения. Е, кое е по-достоверно?
|
Аргументи 
