 "Трябва да ви кажа истината. Когато става въпрос за простотии – големи, първокласни простотии, шампионът на всички времена по лъжливи обещания и преувеличени твърдения – това е Религията! Помислете за момент. Религията е убедила хората, че има един невидим човек, живеещ на небето, виждащ всички, какво правят, всяка минута и всеки ден. И този някой има специален списък от десет неща, които не иска да правите! И ако случайно направите някое от тях, той има специално място, на което да ви прати, пълно с огън, дим и мъчения, на което вие ще крещите, ще се задушавате и плачете, до края на дните си. Но, иначе... Той ви Обича!"
Джордж Карлин Някои психолози твърдят, че човек има нужда от вяра. Те казват, че тя е нещо като малко моторче, което го движи напред. Захранва го с оптимизъм, който го кара да мисли положително. А мисленето определя поведението на човек. И така системата се затваря. Моторчето се върти. Човек се развива, открива и създава нови технологии, достига далечни планети... И именно тук се намесва великата илюзия. Илюзията, че тази нужда прави Религията необходима. Необходима, защото именно тя ни учи на вяра! О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА! Ключът тук е вяра без никава мисъл. Не е нужно да мислите - това ще ви разконцетрира и накара да тръгнете в грешна посока. Просто вярвайте! Вярвайте в това, че някой седи и ви наблюдава денонощно. Не, няма начин това да не ви доведе до положителни мисли (и никакви мърсотии под одеалото – той вижда и това)! И да, оптимизмът определено се поражда от твърдението, че човек е нодостоен, лош и изваян от недостатъци. А ако си ударите и по няколко камшика на голо или се съгласите да се опашете с експлозиви и да пийнете кафе в съседния парк, мисля че няма шанс да не вземете великото учение със шест. И не забравяйте задължителната вяра в спасението. Спасението е нещо като диплома за вяра. Скъсат ли те на защитата – няма спасение за теб! Никакви бонбони и подаръци за коледа. Дишаш и вярваш, молиш се на тоз, дето гледа за това, че си човек и плюeш в кафето на шефа, защото теб вярата те извисява и няма начин да те накажат за това. Вечерта може да понабиеш жената, но нали ще те спасяват – няма проблеми. Велико нещо е религията, ей! Без нея вярата щеше да е безсмислена нужда на човешкия индивид, която, съчетана с мислене, го кара да открие, че планетата земя е кръгла. Нямаше да имаме велики истории за чичковци, разделящи водата или възкръсващи. Нямаше да има изгарания на хора, обвинявани във вещерство, самовзривяващи се типове по метростанции и самолети, кацащи в небостъргачи. От това има нужда човек. Учение, което да твърди, че той е глинено нищожество, да го учи да вярва. Да прикрива всички направени гнусотии с това, че те е трябвало да станат, защото някакъв летящ дядка е решил това. Да те оставя да убиваш, просто защото ако се молиш и поднасяш заклана коза всяка вечер, ще бъдеш спасен. Спасен от какво?! Признавам, аз съм човек. И може би лош човек, бягащ от своето спасение – невярващ или "неверник", така, както великият учител – религията – учи. Не искам да се спасявам. Не искам да вярвам, че съм недостойна. А като имам нужда от летящи килимчета и хора, живеещи в облаците, обикновенно чета приказки. Имам голямо въображение, и големи надежди. И понякога не забравям да мисля, докато вярвам, че аз съм една от щастливките, живеещи на тази планета. Затова, моля ви – оставете ме неспасена ...
|
