Свободни

Аргумент, често изказван от слабо религиозните хора, които искат да се разграничат от фундаменталистките вярвания е този, че между атеизма и фундаментализма единствено "златната" среда е вярното решение. Заемането на (привидно) умерена позиция е широко използвано и хвалено от Аристотел и играе важна роля в неговата теория на етиката. Привидно, това е едно полезно и безболезнено решение. Привидно...

Ако спорът е за това, дали религията е вярна или не, заемането на "балансирана", средна позиция е безсмислено. Също толкова, както ако спорим дали две по две е четири или седем, заемането на позицията, че е пет и половина. Съществува тенденция да се смята, че ако има спор между две крайни твърдения, вярното е винаги някъде по средата. Самите медии се държат така, като че ли "умереното" или "центристкото" мнение са винаги по-добрият избор от страстно и твърдо защитаваните идеи, независимо дали тези идеи са рационални или верни. Марк Върнън в "Гардиан" пише, че едва ли не споровете между религиозни и нерелигиозни трябва да се игнорират, защото те биха накарали хората да вземат нечия страна. Ужасно, нали?

Абсурдно е да се смята, че нещо, което е или вярно, или не, може да бъде решено със заемането на средна позиция. Пък и какво значи да се заеме средна позиция с религията? Да се отхвърлят някои елементи на догмата, но да се оставят други? Тук обаче липсва каквото и да е основание да предпочетем някои неща пред други. Ако разгледаме християнството, да вярваме ли в това, че светът е на 6000 години? Да позволяваме ли на жените да говорят? Да убиваме ли непослушните деца с камъни? Няма някакво обяснение от религията, което да ни кара да отхвърлим именно тези неща. Но това е и друга тема...

"Златната" среда е още едно твърдение, което, изведено от контекста на религията, става много трудно за защитаване. Ако предложите на борците за освобождение на Бъглария умереното решение всеки ден - от понеделник до четвъртък - да сме свободна държава, а от петък до неделя да сме пак част от Османската империя, те биха ли приели? Или може би по-доброто е северна България да бъде свободна, а южна - не? Реално съществувало предложение от годините преди гражданската война в САЩ, известно като Компромисът от 1850-та е било: "за да се спрат тези дрязги и спорове около робството, нека със закон се определят определена бройка щати, в които да няма робство, а останалите да си продължат по старому". Ако сте роб, това не е особено приятна новина. Любопитно, но и самата Библия съдържа пример за това как средното решение може да бъде абсурдно. Това е притчата за Соломон, в която две майки претендират за едно дете. Царят решава да бъде неутрален и предлага да съсече детето с меча си, и да даде на всяка майка по половин дете.

Това, което трябва да се смята за важно при вземане на решение, било то крайно или центристко, са аргументите и доказателствата, които подкрепят едната или другата страна на въпроса. Само те трябва да накланят везните. Ако има достатъчно убедителни такива, в която и да е от двете посоки, вероятно центристкото решение е удачно. "Златната" среда не е валиден аргумент. Заемането на средна позиция само заради самото заемане на средна позиция е нелепо действие, което почти винаги само ще създаде нова крайност спрямо по-рационалната и по-добре аргументираната от двете предишни.

 Коментирай на форумите...