Често повдигана тема от религиозните хора, които искат да оправдаят вярата си, е опровергаването на Бог - доказателство, че Бог не съществува. Обикновено в духа на "Аз не мога да ти докажа, че Бог съществува, но ти пък не можеш да докажеш, че не съществува. ", като понякога се стига до "Заради предното твърдение, атеизмът се базира също толкова на вяра, колкото самата религия." Опровергаването на Бог наистина е невъзможно, но... не е и нужно.
Тази теза изхожда от презумпцията, че всяко твърдение е равно по сила на всяко друго. Естествено това не е вярно. Не е необходимо всяко едно твърдение да бъде опровергано, а да бъде доказано. Съдебната система на свободните държави работи така и ние сме щастливи с нея. Ако бъдете обвинени в престъпление, не трябва да доказвате невинността си, а обвинителите трябва да докажат виновността ви. За щастие не могат да ви вкарат в затвора само за това, че нямате алиби. Иначе едно престъпление би имало милиони заподозрени. Науката работи така и ние сме щастливи с нея. Ако имате нова научна теория, трябва да покажете какви експериментални или изследователски резултати са ви подтикнали към изказването и. Иначе, за щастие, никой няма да ви обърне внимание и да пилее усилия и пари в развиването и или опровергаването и. Ако опонентът ни се замисли, ще види, че ако изключи религията, самият той мисли по подобен начин за света. Има редица твърдения, които сатирично илюстрират безсмислеността и неинтуитивността на тезата за Бог. Едно от най-популярните е Чайникът на Ръсел. То гласи, че има порцеланов чайник, който се върти в орбита около слънцето между орбитите на Марс и Юпитер от няколко милиарда години. Това твърдение е също толкова недоказуемо за съвременната наука, колкото съществуването на Бог. В наши дни няма как да проверим това невъобразимо огромно пространство за нещо толкова малко като един чайник. За това той не съществува. Нарочно използваме толкова силен израз. Ако трябва да бъдем педантични, бихме могли да кажем, че шансът да съществува е толкова микроскопичен (но все пак има шанс: както атомите биха могли да се наредят в планета, така, но с много, много, много по-малка вероятност биха могли да се наредят и в чайник), толкова микроскопичен, че мисълта той да повлияе на живота ни е просто абсурдна. Това всъщност е и дългият начин да кажем, че нещо не съществува. Следователно, накратко, научно погледнато Бог не съществува.
Ако, все пак, детайлизираме общото "Бог" до християнската троица, еврейския Яхве, или мюсюлманския Аллах, нещата стоят по различен начин. Повечето им характеристики и предполагаеми деяния, описани в свещените книги, могат да бъдат опровергани. Например, съществуването на който и да е от тях е обвързано с логически парадокси. И тримата претендират за всемогъщие (омнипотентност), което е логически невъзможно. И тримата претендират както за всезнание (омнисценция), така и за свободна воля у хората, създадени от тях, което също е логически невъзможно. Създаването на хората и животните за дни също се оказва грешно твърдение, както ни показва теорията на еволюцията. Ноевият ковчег, раждането от девственица, шест хиляди годишната земя... има десетки.
Философски и логически необикновеното твърдение че съществува Бог има нужда от необикновени доказателства, особено в светлината на гореспоменатите пропуски на религията, които напомнят на приказката за лъжливото овчарче. Поради липсата на необикновени (или каквито да е) доказателства, единственото правилно действие е да не вземаме под внимание теорията за Бог; по същия начин, по който не вземаме под внимание Чайника на Ръсел или всяко едно налудничаво твърдение, което може произволно да хрумне на всеки един човек. Въпреки че не можем педантично да покажем, че той не съществува, за всяка една практическа цел това е така. Не се изисква никаква вяра за да отхвърлим безпочвените хрумвания на хора от каменната ера. Това е просто в синхрон със здравия разум.
Коментирай на форумите...
Аргументи 
